ЗА КНИГАТА:
Това е документална книга, книга – изповед, книга – опит, книга – учител
на една майка, която приема своето “трудно” дете за Божи дар. Пише я седем години, в които се лута и търси най – верният път към себе си и дъщеря си Димана. Вече не казва : “Защо нямам дете като всички останали!” Вече е щастлива, че има различно дете, че това е неговият избор да извърви живота си и да направи нейният по- труден, но и по- съдържателен.
Димана е нейният трънен път, но и нейната слънчева пътека към развитие, себепознание и духовно усъвършенстване.
Със сигурност много майки ще открият между редовете на тази книга своята съдба и ще бъдат благодарни, че някой е успял толкова смело, вълнуващо и талантливо да сподели безценен опит.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
Откъс книгата
Ако не можеш да ходиш, дъще,
ще те науча да летиш….
Научих я до ходи. А после тя сама поиска да лети….
Но преди това двете с нея преминахме през най-голямото изпитание в живота си. Преди това, залутани в страховете и надеждите си, преживяхме ада на мисълта, че това може никога да не се случи, че всичките ни усилия могат да отидат напразно. Няма по-голям ад от ада на такива мисли. Те изпиват и последната ти капка смелост, после убиват и последната ти искрица надежда. Отвъд тях е само отчаянието и страхът.
Написах тази книга, не за да изтъквам заслугите си за напредъка на моето дете, на което поставиха страшна диагноза. Нямам заслуги, освен може би тази единствена – че не се предадох. Любовта ми извърши всичко останало. И Господ – че позволи чудото да стане. Но преди това…
…Историята започна преди години, когато разбрах, че детето ми не е като другите. Но дори за секунда не приех това като наказание. И до днес смятам, че това е най-големия дар, който някога съм получавала – една звезда, която ми позволява да я докосвам, да я галя и да я уча. Една звезда, която осветява и осмисля живота ми.Това е тя – Димана.
Посвещавам тази книга на голямата си дъщеря – Маги, без чиято помощ не бих се справила, и без която животът ми никога нямаше да е така прекрасен.
Написах книгата в по-голямата й част под формата на дневник, така както съм записвала преживяванията си и всичко останало, което изигра важна роля за напредъка на дъщеря ми. Дълго се лутах преди да открия някои от техниките, упражненията или решенията, други се появяваха спонтанно, сякаш подсказани от някакъв Безкраен Източник на интелект, знания и сила. Вече знам, че този Източник е постоянно вътре в мен, научих се да му се доверявам винаги и навсякъде. Той е вътре и във всеки един от нас, за да ни напътства в мигове на изпитания и да подкрепя усилията ни да бъдем още по-щастливи и хармонични.
На всички, за които тази книга може да се окаже полезно помагало, необходима точно в този миг информация или просто интересно четиво желая Мир и Светлина по Пътя.
29 август 2001
Димана е най- прекрасното предизвикателство в моя живот. Никой не бива изправен пред проблем, с който да не може да се справи – спомних си една мъдрост, която съм чела. Силата е вътре в нас –сама го казах в един свой филм.
Силата е вътре в нея. Трябва да я накарам да я усети. В крехкото й телце липсват равновесието и координацията. Но малко по малко смятам, че започва да преодолява затруднението си. Днес я поставих права до леглото, за да се подпре с ръчички на него. Още не може да го прави добре, но поне не се дърпа вече назад с вдигнати ръце както преди. На единия край на леглото поставих книжка, за да я стимулирам да се придвижи към нея. Направи няколко странични крачки и я достигна. Не се държи стабилно на крачетата си. Но очите й ми казват, че може да се справи. Целувам ги с благодарност.
Господи, помогни ми да помогна на дъщеря си.
30.08.2001
Димана заспа по коремче с разтворени ръце и крака. От известно време с лекота вече се обръща и заспива спокойно настрани. Преди само лежеше на гръб и почти не се задържаше настрани. Трябва все пак да тренирам обръщането надясно. Ръчичката й трудно се извива, за да осъществи обръщането. Знам, че тя ми съдейства с всички сили, сякаш разбира колко важно е да тренираме и усъвършенстваме движенията й. Трудно превивам телцето й за колянна опора. Не може да пусне ръчички надолу и да се подпре на тях. От време на време сякаш се опитва да го направи с лявата. Как да я накарам да осъзнае предназначението на ръцете си? Защо й е толкова трудно онова, което за другите деца идва от само себе си? Къде е онази преграда, която може да отприщи развитието й? Как да я преодолея? Този въпрос сега осмисля живота ми. Целият ми житейски опит, всичките ми дипломи и знания не стигат и сега ми изглеждат безполезни и смешни, щом не мога да отговоря. Но в същото време знам, че отговорът все някога ще дойде, защото е вътре в мен и в нея, той е това, което ни свързва завинаги, много по-силно от обичайната връзка майка-дете. Защото сега животът ми има една голяма цел – да дам всичко от себе си, за да преодолеем заедно затрудненията. Знам, че и тя го иска. Всеки ден го чета в очите й и погледът й сякаш ми говори : „Стига ми и това, че съм тук, че съм с вас.” Щастливото й грейнало личице озарява душата ми всеки ден. Ако можех да я заменя с друго, напълно здраво дете, не бих го направила за нищо на света! Благодаря ти, Господи, че ме дари с нея. Моля те, не ме изоставяй!
Димана сякаш цялата е слух, зрение и още нещо –някакво шесто чувство може би, някаква невероятна интуиция, която я кара да се извърне веднага, щом застана на вратата на стаята, без да съм причинила и най-малкия шум, а тя е с лице към стената. Понякога си мисля, че усеща трептенето на въздуха или че знае и усеща нещо, още преди да го види. А може би и преди то да се случи? Кой знае?
Господи, сили имам, дай ми търпение!
24.09.01
Димана се подпря на едната си ръчичка, както я бях прехвърлила по коремче през крака си. Дори се опита да се избута с нея! Дори я премести на два пъти, за да се извърти настрани! Казах й, че е страхотна, че се справя отлично. Знам, че подсъзнанието възприема всичко и го записва, после връща записите под формата на събития и възможности. Затова полагам толкова усилия да убедя именно него, че тя може всичко, трябва само да стане готова и сигурна в себе си. Знам, че ако някои центрове в мозъка са увредени, то това в никакъв случай не се отнася за подсъзнанието.То знае всичко и може всичко. Подсъзнанието е неизчерпаем източник на опит, знания и възможности. Пред него няма граници, то никога не боледува и не спи. То е винаги готово да откликне на посланието, която съзнанието отправя към него. И тъй като подсъзнанията на всички хора са свързани помежду си, то ние можем взаимно да си въздействаме. В случая аз трябва да убедя нейното подсъзнание, че тя е съвършено здрава и че всички органи, системи, мускули, сухожилия, нерви и всичко останало в нея е в пълна изправност. Както и нейните фини тела, чакри и меридиани. Точно това правя ежедневно с най-голямо старание и упоритост. Знам,че един ден подсъзнанието ще възприеме тази своеобразна програма, която му задавам и ще задейства на физическо ниво всички сили, за да я изпълни.Тогава ще извади навярно на повърхността всички отговори.Толкова много възможности за лечение и подобрение опитвам, че все някоя от тях един ден ще заработи. Абсолютно съм уверена в това.
Скъпа дъще, трябва да се борим за всеки милиметър напредък, за всяка малка ръчица напред по пътя, който те очаква и който знам, че е светъл и прекрасен, изпълнен с интересни, вълнуващи срещи, с много любов и доброта. Времето няма значение. Отдавна вече забравих въпроса: „А кога ще стане това?” В един момент осъзнах, че това въобще не ме интересува, че няма никакво значение, защото вярвам, че, както гласи една древна мисъл “по-важен от целта е пътят към нея”. Или по думите на един мой любим автор – д-р Дийпак Чопра – „Няма път към успеха, той Е пътят.” А моят път? Който беше толкова по-различен преди да се появиш, сега е осветен от най-силната светлина, която съм усещала –тази, която струи от очите ти. Никога животът ми не е имал по-голям смисъл от този –да дам всичко от себе си до последната частица, за да те науча как да преодолееш затрудненията си. Пазя дълбоко в ума си едно обещание, което ти дадох, дори без ти да знаеш, мъничко мое дете – че един ден ще се различаваш от другите деца само по едно- по безкрайната си упоритост и воля винаги да бъдеш първа. Аз съм такава, ще науча и теб!
7.11.01
Често пъти насън виждам следната картина – влизам в голяма, бяла, чиста и много светла стая, пълна с бебешки креватчета. Във всяко от тях лежи по едно красиво и усмихнато бебе. До мен е Господ, знам че е той, макар и да изглежда различно от образите му по иконите. Само очите му са същите – благи, усмихнати и добри. Той ми казва, че мога да си избера което искам. Аз вече знаех кое е моето – бях я видяла още щом влязох в залата. Привлякоха ме очите й – искрящи като звезди. Копнеех да се наслаждавам на блясъка им и на светлината, която излъчваха.Това беше тя – Димана. Приближих се мълчаливо до креватчето й. Не можех да откъсна очи – така неистово я исках.Тогава обаче Господ ми каза: „Тя е по-различна от другите. Животът ти с нея ще е изпитание и за двете ви. Но аз ти давам втори шанс – избери от другите, което пожелаеш.”
Искам да го знаеш, малко мое момиче – ако можех да избирам отново, пак бих избрала само теб. И никога, никога, откакто те видях за първи път, не съм спирала да вярвам в теб. Всеки път щом погледна в очите ти, не спирам да благодаря на Господ, че ми позволи да избера теб!
Не очаквайте чудеса – ми каза една лекарка, когато я попитах дали детето ми ще се оправи. Но аз знам, че чудото е нещо, което ти се случва, само ако вярваш в него. Затова предпочитам да вярвам и да очаквам чудеса. И знам,че те няма да закъснеят. Искам един ден да заведа Димана при същата тази жена, която спокойно можа да ми каже, че детето ми ще остане инвалид за цял живот…
Убедих се, че важните срещи в живота ни стават когато сме готови за тях.Така се появи Нели, като добрата фея от приказките, точно когато на детето ми поставиха безпощадната диагноза. „Мога да й помогна „ –само ми каза тя простичко, но аз знаех, че вътре в себе си още не съм готова да й вярвам. После видях картините й, усетих силата и лечебното им излъчване, видях обичта и разбирането, с което тя се отнасяше към всеки, дошъл да търси при нея помощ и утеха. Като че поемаше хорската мъка и болка в себе си , а към страдащия излъчваше хармония и доброта и надежда за изцеление. Една майка, която срещнах там, ми разказа, че на детето й, което е на 5 години, открили тумор в корема. В началото лекарите не искали да го оперират, тъй като имало много разсейки и според тях било безсмислено. После все пак решили да го направят. Три дни преди операцията довели детето при Нели. Останалото ми го разказа самата тя : ”Два дни работих и го изрязах. Изхвърли се с изпражненията.” Когато отвели детето за операция, снимките показали, че там няма нищо особено. Казва го спокойно, с най-обикновен равен тон. За нея отдавна чудесата са нещо, което се случва почти ежедневно. Когато видях потока от хора пред вратата й, по журналистически инстинкт ми се прииска да се втурна към тях да питам и разпитвам – защо са тук, какво ги води. И най-вече онези, отписаните от медицината, но получили помощ при нея .Точно тогава, обаче осъзнавам, че особено тях изобщо няма защо да питам коя е най-важната среща в живота им. Защото отговорът е повече от ясен. И се чете в очите им, щом пристъпят нейния праг.
3.08.02
Ами ако това наистина е възможно – да се върна чрез въображението си в миналото, в мига на раждането на Димана и да променя там всички онези действия, предизвикали усложненията? Докато остане накрая едно съвсем нормално, повече от добре протекло раждане, без никакви проблеми, без никаква кислородна палатка, в която се наложи да я поставят тогава. Ако успея да вградя тази картина в миналото, няма ли тези промени да започнат да излъчват съответната енергия към всички последвали раждането моменти, та чак досега?! Като запис на видео лента. Какво ще стане, ако мога да изтрия записа от раждането и поставя на мястото му друг? Няма ли той да повлияе на следващите записи?! Би трябвало, според мен, всеки да е свързан с другите.
…Тази мисъл, която ми хрумна тогава, кой знае защо, осъществих много по-късно. Сега се чудя защо тогава не съм го направила. Вероятно защото не съм била готова аз самата за това и не подхраних с още енергия тази мисъл, не я подплатих с още информация, не поисках още напътствия, не… какво още не съм направила не знам, но от друга страна и никога не я забравих. По-късно изучих механизма как става това и защо действително тази техника работи. По-късно разбрах, че времето има линейно измерение само в нашето съзнание. Вероятно това е така единствено за наше собствено улеснение. Иначе то няма линеен характер. Няма минало, няма бъдеще. Всичко е Тук и Сега и се проявява паралелно. Всъщност „проявяваме” го самите ние, насочвайки вниманието си към една или друга потенциална възможност, към един или друг „сценарий”. Квантовата физика вече доказа механизма на така наречените „квантови скокове”, които обясняват появата на хора и предмети едновременно на няколко места, както и много други явления, смятани преди това за странни и необясними. Благодарение на квантовите физици светът се убеди, че на едно друго ниво – именно в квантовото поле можеш да повлияеш на всичко дори само с едно потрепване на мисълта, да не говорим за тренирания ум, чийто постижения все още наричаме чудеса, но те са нещо съвсем естествено. Тогава всъщност още не знаех всичко това, но правилната идея все пак бе дошла в главата ми. По какъв начин – нямам представа.
И така, ако успееш да промениш вибрацията на един „минал” момент, а това означава да промениш качеството на енергията, която той излъчва /според мен случките и събитията никога не престават да излъчват енергия, независимо кога са се случили, според нашите разбирания за време/, то това ще повлияе на всичко останало, свързано с него.
Направих го години след това и съм го описала в частта за медитативните техники, които съм използвала.
1.05.04
Една моя приятелка, която също се казва Марияна, има способност да общува с хората и на нивото на тяхната духовна същност.Така тя веднаж ми каза, че разговаряла с душата на Димана, която й обяснила страховете си. ”Накарах мама да страда и не знам дали ще ми прости” – й казало детето.
Скъпо мое дете, с всяка своя дума, с всяка своя мисъл и с всяко мое действие искам да ти покажа, че няма никакво значение дали ще се оправиш напълно, само донякъде, или ще предпочетеш да живееш живота си така. Няма никакво значение за обичта ми към теб. При никакви обстоятелства не бих те обичала повече или по-малко. Защото ти си най-съвършената за мен – такава, каквато си.Ти донесе в живота ми най-ценния дар – умението да обичам без да очаквам нищо в замяна.Ти ме учиш всеки миг на голямото изкуство, наречено любов. Да бъда до теб, да ти помагам винаги с всичко, с което мога, е най-малкото, което мога да ти дам в замяна на огромния ти дар.
Знам, че много трябва да работя над себе си, да променя някои свои нагласи на ума, които ме карат да продължавам да се самоизмъчвам понякога.
Все пак, доста по –късно щях да успея напълно да простя и да забравя всичко, което тогава ме бе наранило. А сега само бях започнала да осъзнавам, че трябва да превърна себе си в най-чистия канал за светлината и любовта, за да мога да ги предавам и на нея. Трябваше първо да хармонизирам собствената си същност, за да мога истински да й помогна. Всеки негативизъм и лоша мисъл бяха нещо твърде скъпо заплащано от мен, което не можех да си позволя, защото означаваха крачка назад за нея и онова, което до момента бяхме постигнали. Никаква неприязън! Никаква негативна мисъл дори за секунда не биваше да минава през ума ми! Това бе една от най-трудните задачи, които изобщо съм имала в живота си. Знаех, че от това, как ще се справя с нея, зависи много. И се заех малко по малко да променям нагласите си, да проумявам страховете си и да се отърсвам от тях, доколкото можех тогава. Всъщност този процес продължава и до днес. И до днес всяка сутрин използвам различни техники в ниво „алфа” на мозъчната активност, за да програмирам различни състояния или събития. Но затова ще разкажа по-нататък.
28.05.04
Димана имаше треска онази нощ. Вече няколко пъти й се случва така – все около 3-4 часа – висока температура, цялата трепери, много плаче. От 3 до 5 сутринта е времето на най-висока активност на меридиана на белите дробове, който най-общо казано, отговаря за образуването на дихателната енергия в тялото,както и за дишането. Тя понякога диша шумно и като че ли трудно, носа често е запушен и понякога имам чувството, че едва си поема въздух. В такива моменти обикновено не спя по цяла нощ, за да я наблюдавам. Усещам ледени пръсти около врата си всеки път, щом тя трудно поеме въздух. Много добре познавам тази ужасна хватка на страха. Много добре познавам чувството за безпомощност, което ме обзема цялата, тогава чувствам колко малко знам, колко малко мога, колко малко разбирам цялата тази сложна взаимосвързана система Човек – Вселена. В своята безпомощност тогава ми се иска да се разтворя в пространството и да изчезна, да спася себе си от необходимостта да взимам решения и да се боря със сили, които не познавам. Да изчезна… да изчезна….Не мога да понеса толкова много отговорност, тази тежест ме смазва, убива ме….защо не мога просто да изчезна…? Докато душата ми се лута между отчаянието и любовта ми, между желанието ми да помогна и слабостта ми да го направя, инстинктивно съм поставила ръка на челото й и дори без да го осъзная напълно, чувам от устата ми да излизат думи за молитва, усещам странна лекота в цялото си тяло, сякаш съм безтегловна, отварям очите си и стаята и мебелите около мен уж са си същите, но нещо неуловимо се е случило, нечие любящо присъствие току-що си е тръгнало, без дори да съм усетила, че е било тук, а спящото личице на детето ми е блажено отпуснато и дишането е спокойно… и челото вече не е така горещо, и ледените пръсти около врата ми вече ги няма…Благодаря на всички! След такива нощи се кълна, че никога повече няма да допусна страха така да сграбчва душата ми.
Но всъщност щяха да минат години преди да успея да постигна това…
30.05.04
Всеки ден правя така нареченият меридианен масаж. Започвам от вътрешната част на краката, където минават меридианите на черния дроб, на далака и панкреаса и на бъбреците. Ръцете се притискат към кожата и бавно поглаждам нагоре от глезените към торса 12 пъти. От външната страна на краката минават меридианите на жлъчния мехур, пикочния мехур и на стомаха, който по-скоро е на предната повърхност на краката.Тях ги поглаждам в обратна посока, тъй като такова е тяхното движение, пак 12 пъти. Масажът се извършва, докато човекът е изправен. Димана не може да стои права сама, но я карам да се подпира на една масичка и така масажирам меридианите.
Този масаж помага да се стегнат подколянното и ахилесовото сухожилие, коленете, прасците и дава енергия на пръстите на краката.
На ръцете масажът се прави по следния начин – от вътрешната страна, където минават меридианите на белия дроб, сърцето и перикарда посоката е от мишницата към пръстите, а от горната страна меридианите на тънките черва, тройния нагревател и дебелото черво текат в обратна посока и там движението на масажа е от пръстите към рамото.
Този масаж е добър и при проблеми като високо кръвно налягане, задържане на течности и затлъстяване.
Всяка сутрин правя меридианния масаж веднага след като тя стане от гърнето, а следобед работя с Рейки и другите видове масажи.
ЦВЕТЕТО Е ГОТОВО
Трябва да има вибрация, която отговаря на пълното изцеление. Привличаш каквото мислиш. Да мислиш за изцеление е сигурен начин да го привлечеш…
Отново поглеждам прекрасното й личице. Търся същността й в безкрайното поле от варианти и потенциални възможности. Търся я по усещането си за нещо мило, светло, любящо и съвършено. Фокусираното ми внимание като светлинен лъч обхожда различните варианти и накрая се спира върху един от тях – Димана е напълно здрава и може всичко. Тя може да пее, да танцува, да рисува и да пише стихове. Неволно посягам към красивата й главица.Там е командния център във физическото поле, там са кодирани различни програми, някои от тях активирани, други не. В момента, в който включиш новата, старата спира да действа.
Включвам програмата за пълно изцеление.Димана я включва… аз я включвам…все едно. Програмата заработва моментално. Тя търси и отстранява затруднения, дисхармонични структури. Създава нови умения, нови възможности. Всичко, което означава понятието “пълно изцеление”. Думите, използвай силата на думите. Така получаваш вибрацията. Вибрацията привлича същите характеристики от качествено различни обекти, обстоятелства и хора. Думите…думите включват вибрацията. Какво още? Кое още?
Мисълта за цветотерапията на д-р Бах ме занимава от известно време. Витлеемската звезда – цветето, което лекува травми и шок. Витлеемската звезда. Цветята са Жар.Те са съвършенство, хармония и красота. Космическата сила на нежността.
Иззвънява телефонът и прекъсва медитацията ми. Една приятелка ми казва, че цветето, за което по-рано я питах, е готово да го взема и ме чака. Цветето ме чака. Съвпадение? Случайност? Едва ли.
СБОГУВАЙ СЕ С БОЛЕСТТА !
Включвам програмата за пълно изцеление. Интегриране на съзнанието, ума и тялото. Сковаността е страх. Какъв? От какво? Как да разбера? Как да лекувам страха? Онези цветни есенции, които повлияват състоянията на страх….Аз трябва да ги приготвя..С моите ръце, ум и мисли. Да вложа в тях вибрацията на пълно изцеление.
Лекувай човека, не болестта. Болестта е просто приятел, който си отива. Сбогувай се с нея с любов и без тъга, малка моя. Сбогувай се с болестта!
Свързвам се с подсъзнанието на Димана. Всичко, което мога да правя с моето подсъзнание, мога и с нейното. Всичко е едно. Ако го правиш с любов, можеш всичко! С любов и приемане. Любов, приемане и благодарност – ако ги имаш, можеш всичко. Ако липсва поне едно от тях, не можеш нищо.
Подсъзнанието управлява живота на всеки. Кой управлява подсъзнанието? Кой управлява Управителя на подсъзнанието? Най- голямата сила, най-космическата енергия, гигантския компютър, на който се подчинява всичко – любовта.Тя е! Научи се да обичаш и ще си научил всичко, което ти е нужно.
“Най – голямата ирония е, че онова, което искаме, е всичкото, което имаме.”
“Лечителю, изцели сам себе си и всички около теб ще бъдат изцелени”.
Излекувай сърцето си от обида, а душата от безпокойство и тогава хармонията ще стане твоя същност. Слушай сърцето си. Следвай интуицията си. Нека вътрешният ти глас те води. Радостта е основата на твоя живот.
ПОДСЪЗНАНИЕТО НЕ БОЛЕДУВА
Умът не е в мозъка. Умът е в енергийното поле. Всичко е свързано и всичко се съдържа във всичко. Подсъзнанието никога не боледува. Умът не открива реалността и не я изучава. Той я създава.
Как нейният ум създава реалността й? Какво има в нея? Кое е онова, което не мога да видя и да разбера? ”Виждах” я да пише и да чете, а тя започна да се храни. Има си своя програма. Обединявам ума си с нейния. Ние сме върху жизнената линия на здравето, благополучието и успеха. Това е жизнената линия на пълното изцеление и съвършената хармония.
Който търси, му се дава….
Цена: 12 лв
Плати книгата чрез някой от посочените начини и ми изпрати имейл за извършено плащане на този имейл:
marijanna@abv.bg
Банкова сметка:
OBB
BG06UBBS81551004568691
Център за самоусъвършенстване „Моята сила”
в основание – избраното от Вас обучение, книга, или консултация и Вашето име
Ако сте на гише на Easy Pay, необходимо е да кажете, че желаете захранване на микросметка номер:
КИН-8286129665, не забравяйте да запишете своето име.
Може да използвате и Pay Pal на имейл marijanna@abv.bg
ВИЖТЕ ОЩЕ:
КНИГИ
КУРСОВЕ ПО СУ ДЖОК
ОНЛАЙН КУРС ПО МЕДИТАЦИЯ „СИЛАТА В ТЕБ“ В ЧЕТИРИ МОДУЛА
ОНЛАЙН КУРС „ПЪТЯТ НА СЪРЦАТА“ В ПЕТ СЕМИНАРА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ЛЮБОВТА
28-дневната програма за отслабване и пречистване, основана на Петте елемента започва точно на Новолуние!
Не пропускайте шанса да изглеждате и да се чувствате по-добре!
БЕЗПЛАТНИ СЕМИНАРИ
ПРЕДСТОЯЩИ СЕМИНАРИ
Споделете чрез бутончето, за да се възползват повече хора!