„Фантазиите не съществуват, всяка измислица е реалност.”
Вадим Зеланд
Днес ще усвоим една молитва за признателност и благодарност към Бог. Онази неведома сила, за която обикновено се сещаме само в мигове на големи изпитания. Тогава, съзнавайки собственото си безсилие, отчаяно се вкопчваме в идеята, че един добър и великодушен Бог / май така ни беше казал някой…/ бди над нас и е готов да се притече на помощ на несретните души. Е, понякога и така става, но не и винаги, което означава, че трябва да има някаква друга практика или техника, или поведение, което да ни осигури благоразположението на тази сила във всеки един момент. Работата е там, че и това не ни е необходимо, тъй като тази сила не е външна, а се намира във всеки от нас и ние винаги можем да се свържем с нея, но само ако знаем правилния код за достъп.
Ето един такъв:
„Скъпи Господи, благодаря ти, че си създал тази прекрасна Вселена, благодаря ти, че си създал земята и небето, моретата и планините, птиците, животните и растенията. Благодаря ти за тази красота, на която се наслаждават очите ми. Благодаря ти, че си създал нас, хората, с тези прекрасни тела, които могат да се възстановяват и лекуват сами. Благодаря ти за моето тяло, което е красиво, стройно и напълно здраво. Благодаря и на моите органи, системи, кости, стави, части и на всяка клетка, която ги изгражда, за перфектната им работа и за това, че са в идеално състояние. Благодаря на моите душа, ум и тяло за всичко, което мога, за всичко, което знам и за всичко, което съм.
Най-добре е, ако научим текста и го произнасяме искрено и от сърце. Разбирането, че вече имаме толкова много неща, за които да сме благодарни в своя живот, ни доближава до високата честота на вибрация, към която се стремим. Отдаването на тази благодарност ни превръща в генератор на високочестотни енергии, които един ден ще се материализират в нашия живот под формата на благоприятни обстоятелства и пълноценни връзки.
Днес записваме в своя тефтер имената на нови десет души, като условието и действията си остават същите. Благодарност, даване на желаното и накрая златна светлина, която излиза от нашето сърце и обгръща всички тези хора, за да ги „видим” доволни, радостни и щастливи.
Напишете дневната си програма за деня, задачите, които сте определили да свършите за днес. Нека на две места в нея да присъства изразът:
„Да се обадя на любимия/любимата, за да се уточним за…ваканцията, тържеството, разходката..” – онова, което искате да направите заедно.
Не си поставяйте бариери, отпуснете въображението си на воля и опишете с думи всичко онова, което сте мечтали да правите с любимия човек. Този въображаем телефонен разговор ще проведете поне на два пъти – преди обяд и вечерта. Да, да, това е роля, която се иска от вас да изиграете…
Няколко думи за ролите…
Ние и без това не правим нищо друго, освен да играем роли. Те са такива, каквито сами сме си ги избрали. Избираме си ги в този живот, и в предишния, и в следващия. Поради това, че сме свикнали да приемаме миналото като нещо невъзвратимо и вече случило се, а бъдещето, като нещо, което тепърва предстои, ни липсва перспективата на погледа, който може да обхване целия временно-пространствен континиум. Квантовата физика вече доказа недвусмислено, че времето не е линейно, както сме научени да мислим и че всичко съществува тук и сега, на различни нива на вибрация и в различно състояние на материята.
Законът за привличането е природен закон, като този за гравитацията, примерно, и действа на всички нива. Той привлича едни към други подобните по вибрация обекти, независимо от това в какво състояние на материята се намират те. Мисълта, която не можем да видим и пипнем, също е съставена от материя, само че такава, която трепти с висока честота и поради физиологичното устройство на нашите сетивни органи, те не я улавят, по начин, по който могат да усетят по-твърдите тела.
Както казва Айнщайн, „твърдостта на материята е илюзия, но много упорита..”
Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което предприемаме, всеки обект или обстоятелство, което усещаме, си имат свои собствени, уникални вибрации. Нашите мисли определят с кои от тях ще влезем в синхрон, така че, задействайки Закона за привличането, той да приближи към нас съответното „нещо”.
Ролите, които изпълняваме, също притежават своя честота. Ролята на болния човек вибрира на ниска честота, където привлича още от същия спектър – страдание, недоволство, отчаяние, страх, паника…все в този ред…
Щастливият и обичан човек носи в себе си съвсем друга вибрация – именно тя е нашата цел…
Днес започваме да търсим и откриваме сърца навсякъде около нас. Вглеждайте се в камъчета, листенца, пространства, оформени от клони или треви и много скоро ще се тренирате да ги виждате почти навсякъде. Ще се изненадате как досега не сте ги забелязвали. Спирайте се за секунди върху всяка форма, която успеете да откриете и се опитайте да я осъзнаете – мислете за размера, цвета, овала, може той да не е съвсем правилен, отбележете си го, но въпреки това, то е сърце и ви води към любовта.
Отделете време за една „Разходка на сърцата”, ако не можете да излезете от офиса, гледайте през прозореца и ги търсете – не забравяйте облаците – те често пъти образуват причудливи фигури и много от тях имат сърцевидна форма. Търсете ги в кабинета, в листата или цветовете на цветята, намерете си фигурки на сърца и си ги сложете пред вас. И в първия удобен момент излезте навън, по улицата или сред природата на лов за вашите сърца, пръстени или други символи на любовта.
РЕЗЮМЕ
Декларация на отговорността
Молитва за благодарност към Бог за онова, което имаме и на което се радваме
Признателност към хората от нашия списък, като им даваме това, което искат да получат
„Разговор” с любимия, в който планираме предстоящият уикенд, примерно, или нещо друго, което искате. Въображението няма граници, не му ги поставяйте!
„Разходка на сърцата”
УЧАСТВАЙТЕ В ОНЛАЙН КУРСА ПО СУ-ДЖОК И ОТКРИЙТЕ ЧУДОТО В СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ!