Марияна Анастасова

Сайт за личностно усъвършенстване и здравословен живот. Светът е такъв, какъвто си ти!

Позитивна психотерапия

Психотерапията не е това, което си мислите…

Това не е изцеление на болката;
не е ръководене от мъдър съветник;
нито е разговор между добри приятели.

Това не е придобиване на езотерични знания;
не е демонстрация на грешките на един човек.
Това не е нова религия

Тя е ЗА ТОВА, КАК ВИЕ МИСЛИТЕ.

Тя обръща внимание на незабележимото в начина, по който мислите.

Тя прави разлика между това, за което мислите и това, как го мислите.

Тя се интересува не толкова от търсенето на причините, обясняващи това което правите, колкото от значението, което има за Вас това, което правите.

Тя е насочена към осмисляне на трудностите във Вашите цели и Ви помага да откриете скритите у Вас способности за преодоляването им.

Тя дава възможност да се погледне и приеме отблясъка на това непреходно нещо, което се явява
ВАША СЪЩНОСТ.

Тя е осмисляне на това, как живеете със себе си в даден момент.

Из “Изкуството на психотерапевта”
Джеймс Бъджентал

ЗА МЕТОДА

Позитивната психотерапия е в основата си дълбинно психологичен психотерапевтичен метод, създаден в началото на 1963 година от Проф. Д-р по медицина Носрат Песешкиан. Тя се базира на хуманистичната картина за човека, психодинамичната теория за болестите и използва иновативни техники. ППТ може да се разглежда като конфликто-центрирана и ориентирана към ресурсите краткосрочна терапия.

Позитивната психотерапия е с широко поле на действие. Методът може да се използва като лечебен метод в клиничната практика в психиатрията и психосоматиката, в психологическото консултиране, но и като помощ за самопомощ при всички специалисти, работещи с хора: педагози, учители, социални работници, мениджъри и пр. Картинно – образният език на приказките и езиковите картини улесняват преработването на проблематиката във всяка възраст и състояние на психиката.

ППТ е в основата си съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника. Тя работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности. По този начин клиентът/ пациентът укрепва себе си в борбата с болестното, с проблема.

ППТ е удачна техника за фамилна и групова терапия. Методът позволява обкръжението (членове на фамилията, колеги, приятели, останалите в групата) да бъде привлечено като ко-терапевт.

Позитивната психотерапия тръгва от наличното, действителното ( Positum) и го конфронтира с другата страна на болестта, не толкова видима, но с изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.

Диагностичните и терапевтичните интервенции протичат в пет стъпки, които се съдържат във всяка междуличностна интеракция:

1. изслушване ( наблюдение/дистанциране) ;
2. поставяне на целенасочени въпроси ( инвентаризация);
3. откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното ( ситуативно окуражаване) ;
4. структуриране на проблемите ( вербализиране) ;
5. формиране на цели и други гледни точки ( разширяване на целите)

За създаването на терапевтичен контакт се използват три подхода, които се преплитат плавно помежду си – позитивен, транскултурален и съдържателен подход .

Позитивният подход се изразява в позитивното претълкуване на симптома в неговата психологическа същност. По този начин в психотерапевтичния процес се привличат всички дадености – както болестното, проблемното, така и ресурсите за тяхното преодоляване.

Транскултуралният подход позволява да бъде внесен друг начин на преживяване, на решаване на психологичния проблем (друга гледна точка) – от друга култура, друга група или чужд опит. В качеството на такъв носител се използват сказанията, приказките, езиковите картини, аналогиите.

Съдържателният подход обхваща психодинамиката на проблема (симптома или болестта). В контекста на позитивната психотерапия тя е представена чрез първични и вторични актуални способности. Това е серия от всекидневно повтарящи се поведенски норми, които са потенциали на конфликти, но едновременно с това и на развитие.

Вторичните способности са израз на нормите на социалната група, към която принадлежи индивида.

Първичните способности са техните емоционални изразни средства, формирани от деня на раждането, при първия сблъсък с другия човек. В основата им е способността на индивида да обича и да се обича.

Актуалните способности описват съдържанието на конфликтната ситуация, в която попада индивидът. Източници на конфликти са външните събития (Life events) , наречени от Н.Песешкиан “микро – и макротравми” и начинът на тяхното преживяване ( актуален конфликт).

Сблъсъкът между предизвикателството на външните събития и натрупания и използван до този момент собствен психологичен опит (резултат от справяне с основния конфликт) води до появата на вътрешния конфликт , чието съдържание открива, осмисля и преработва позитивната психотерапия.

Психотерапията е още един начин да установим връзка с онази непозната част от нас, която много често взима най-важните решения. Какви да бъдем, какво да правим, какво искаме и как да го имаме – разумът ще ни даде поне няколко готови отговора на всеки от тези въпроси, но дали те ще са онези, които душата търси…

Разумът може да построи нова къща, но само от стари кубчета, от вече усвоени и предъвкани идеи и опитности. Е, и какво лошо има в това?! Няма. Но няма и вдъхновение, нито радостно преоткриване на всеки един миг, защото всичко това е територията на душата.

Пихотерапията може да ни помогне да открием истинските желания на тази съкровена част от нас, предназначението, заради което сме тук…

Тя може да ни даде отговорите, които отчаяно търсим, очакванията, с които е необходимо да е разделим и пътищата, по които можем да продължим нататък..

Тя може ни научи как с благодарност да затворим една тъжна страница от своя живот и да отворим друга…съвършено различна…