Никола Мангалджиев за билките, здравето, болестите и Божествената енергия..
Откъс от електронната книга „В ТЪРСЕНЕ НА ПАНАЦЕЯ“
„…Целият си живот посветих на билките и на Златния корен. Цял живот търсех начин да правя лекарства, от които хората да оздравяват, а не да умират.”
„Първият ми син умря, преди да навърши и годинка от едни антибиотици, на които тогава се предоверих. Получи алергия и си отиде. Сам му ковах ковчега. Тогава, на гробищата си обещах, че ще направя природни лекарства, от които децата да оздравяват наистина…”
„Само 10 дни в годината в Златния корен е действащо това вещество, което го превръща в уникално лекарство. Ако се бере преди или след това, растението само се унищожава….”
Самоков. Спирам пред висока ограда и голяма масивна врата. До вратата- поставка за бутилки с мляко. Няколко пълни още стоят. До тях – съдче за монети. Като си вземат млякото хората, който иска, може да си го плати. Слънце от дърворезба огрява тротоара.
Домът на Никола Мангалджиев. Бавно слизам от колата, като се опитвам да уловя нещо по-необичайно в обстановката или атмосферата наоколо…Малко се притеснявам, макар че съм направила стотици интервюта досега. Виждала съм го само на снимка и в няколко телевизионни предавания. Когато ги гледах, ми се струваше, че като че ли все не го питат най-важното…Тогава не мислех, че ще имам тази възможност…Тогава знаех за него само, че е добре познат на наши и чужди звезди, на които е помогнал да оздравеят или да отслабнат. Не подозирах още, колко много повече са обикновените хора, на които е върнал живота. Чувах да го наричат „аптекарят от Самоков”, но не знаех, че тези, които е спасил, в благодарността си, го смятат за чудотворец.
Влизам в просторен двор, където ме посрещат две котки и дузина хора, които явно чакат за среща с него. Тъкмо изпраща поредния си посетител. Пристъпвам към него и се представям. По онова време бях водеща на здравно предаване в РТВЦ-Благоевград. Бях го поканила да участва и сега с моя екип идваме да снимаме филм в дома му. Гледа ме усмихнато и сърдечно. Често се връщам към първата мисъл, появила се в главата ми тогава: „Прилича много на татко.” Татко си беше отишъл около 3 години преди това и все още много ми липсваше. Същите живи, малко насмешливи очи, почти същата лека и подвижна фигура, същата топлота в гласа..
Не беше само журналистическия ми порив да предложа на моите зрители още една интересна среща, а и заради нещо друго исках да се видя с този необикновен човек. От години търсех лек за дъщеря ми и вече бях сигурна, че ако изобщо го има, той може да бъде само природен, че само живи, природни същности като билките, цветята и други естествени средства могат да донесат истинското изцеление. Когато завърших филма, бях толкова впечатлена от знанията и възможностите му, че идеята за книгата се появи съвсем спонтанно в мен. Исках колкото може повече хора да научат за него, за лечебните растения, за „царските” качества на неговите Царски билки, за уникалният Златен корен- „неговото растение”, както си го нарича. Пожелах си да направя така, че всеки да може да пие от този извор на вдъхновение, знания и оптимизъм, какъвто е Никола Мангалджиев.
По време на нашите срещи, в които правих интервютата за тази книга, забелязах, че има думи, които твърде често произнася – „душа”, „надежда”, „има лек”… Така веднаж говорихме за онзи известен израз, че надеждата умира последна. „Знаеш ли, каза ми тогава Никола Мангалджиев – това е само израз. Всъщност надеждата не умира никога. Дори ако хората се откажат от нея, тя не се отказва от тях. И ти го знаеш най-добре.” Беше напълно вярно. Знаех, че има пред вид малката ми дъщеря и това, че никога не съм спирала да вярвам, че един ден ще открия пътя към заключеното й сърце. И тогава цялата любов събрана в него, ще отприщи своята лечебна сила.
С огромна радост работих над тази книга, която отразява мисленето му, знанията и мъдростта му. Слушах и попивах всяка негова дума и когато по – късно многократно четях написаното, всеки път сякаш намирах нов смисъл в него. Израствах все повече с всяка наша следваща среща. Всеки път, когато си тръгвах, се чувствах по-богата и някак си по-силна. Докато пътувах обратно, сякаш мислите ми преповтаряха неговите думи. Понякога ми се струваше, че и да нямах диктофон, сигурно ще мога да възпроизведа голяма част от разговорите ни. Толкова много ме впечатляваха те. Отново го виждах пред себе си – понякога насмешлив, друг път тъжен, често пъти с горчиво чувство за хумор, говорейки как хората сами похабяват здравето си, а после дават мило и драго да си го върнат. Откровен, забавен и много, много истински.
Такъв е той- магистър – фармацевт Никола Мангалджиев, създател на едни от най-добрите билкови лекарства у нас. И до днес не спира да търси и приготвя лекове за всякакви болести – от банални настинки до ракови заболявания. Отдавна знае, че всички болести имат общ корен-баланса в човека е нарушен и когато той се възстанови, тялото само оздравява. Той познава билките толкова добре, колкото никой друг у нас, но една от тях нарича „чудо”. Това е Златният корен . Твърди, че в него е закодирано тайнството на живота, защото растението има свойството да живее в състояние на анабиоза, което означава, че без никакво подхранване с вода и земя може да живее до 7 години. През това време пуска листа и извършва жизнена дейност като всички други растения. Твърди, че вълшебната билка е променила и неговия живот, както и живота на стотици други хора. Разказва за себе си, че е белязан човек, значи „багатур” на древен български език. Срещнала го е мечка, плеснала му е един шамар и го е одрала. „Белязан съм, живея вече 60 години с една пластика от плексиглас в главата си. След като започнах да се занимавам с изучаване на Златния корен, разбрах, че едно табу забранява да се разказва за него. Аз съм първият човек, който наруши табуто.”
Как и защо започна да се интересуваш от Златния корен?
Моят прадядо е бил ханджия. През неговия хан каракачаните есенно време прекарвали стадата си, та по Струма да стигнат до Солун и там да зимуват на топло. Когато от тия стада има някоя окуцяла, болна овца, моят прадядо, който е бил човек „пенкелер”- можел да сготви, да оправи рана, да попее песни, лекувал и окуцелите овце. Та той дробел някакъв корен там и след два дена, айде овцата потегля здрава – здравеничка за Солун. Но никой от деветте му деца, най големия от които е бил много учен, създал е текстилното училище в Бургас – Коста Янчев, никой от тях не се е сетил да пита какъв е тоя корен. Аз знаех само, че с тоя корен той е церил окуцелите овце и е лекувал шап и е давал на кърмачките за увеличаване на млякото…
….През 41-ва година бил съм на 1 година, когато баща ми отишъл на гости в София при негов приятел, на когото детето му било болно от скарлатина, ама хората не са знаели и като се връща татко, мене ме хваща. Скарлатината атакува сърцето, бъбреците и ушите. Имал съм тоя късмет, че инфекцията е била в ушите. Оживял съм благодарение на самоотвержеността на майка ми, която 40 дена на ръце ме е носила, докато аз рева непрекъснато с температура 41 градуса… Тогава Флеминг още не е бил открил пеницилина. Акушерката тогава й казва да ме закарат в „Уши, нос, гърло” в София. Там от Германия идвал един доктор, донесъл една инфрачервена лампа и ми правели нагревки с нея. За 3 дни се ускорява нагнояването на ухото, пробива се тъпанчето и гнойта изтича навън. И аз оцелявам, но оглушах. Вътре всичко е било изгнило. Като следствие от това, при мен се развива костния слух. Така че, все пак чувам. Един ден, в 9-ти клас, една учителка по биология ми вика – абе Николай, ти ще учиш фармация, виж колко билки има в тая наша земя, ще идеш да учиш и ще си направиш лекарство за твойте уши. И въпреки, че ми предлагаха да ида да уча текстилно инженерство, аз реших да я послушам и не сгреших. Записах се, взех си приемния изпит без ходатайства и така започна моя път….
Кога и как ти самият за първи път се натъкна на Златния корен и какво почувства тогава?
Между първи и втори курс като студенти ние събирахме хербарии, 300 растения трябваше да съберем и да се явим на практическия изпит по ботаника. Аз реших да ги събера, тръгнах една заран към езерата на Марица, от двореца Саръгьол се върви и се стига до там. На една поляна попадам на един старец, който върху едно издълбано корито от дърво дроби един корен. Една овца до него лежи болна. Викам, дедо добър ден, какво правиш. Ще церим овцата-казва той, болна е… не мърда, а аз ще я излекувам…
Дроби го той корена… вика, като го изяде, ще се оправи и го сложи на тревата. Овцата го усети, какво е усетила, тя си знае, изяде го и след малко стана. Абе, как се казва билката- питам аз. Той вика – не знам. Знае, разбира се, но не ми каза.
Той беше каракачанин този дядо. Вълка го гледаш, има очи, не можеш да му видиш душата. Тия каракачани и те са такива, там не знаеш ли каквото трябва, при първата гръмотевична буря без тебе, а те си оцеляват, защото пазят традициите на рода. Нали ти казах, че имам зрителна памет много силна, запомних го корена и стигнах до самите езера и до скалите го гледам – същият корен. Викам, това е сигурно, дядо ми не може да не го е знаел тоя корен. С него сигурно е церил овцете. Така се запознах с него.
Златният корен има още едно име, което не е много известно, знам, че съпругата ти, която има ясновидска дарба, го е получила и то е Живанду. Разкажи някой случай в твоето семейство, когато са използвали билката.
Така е, Живанду се казва… Хубаво име…
Майката на моята съпруга, тогава тя беше на 89 години, да вземе да си измие краката с Доместос. Кога ги е измила, не знам, но една вечер като се прибрахме, краката й като плондери от химическото изгаряне, това е сода каустик. Компрес риванол поставих веднага, оказа се, че има алергия към риванол – уникален случай… Тогава започнах да й давам по 3 супени лъжици от една смес за регулиране на обмяната- наричам я животворна вода. От серията Царски билки това е билката за Идеална фигура. Медицинската сестра, която идваше, за да слага системите, казваше няма начин да оздравее…. Така продължихме месец и половина, но намалих дозата, тъй като тя се почувства по-добре. За съжаление, в началото на декември жената взела, че обула едни вълнени чорапи, а те на голо дразнят много и като се разчесала, едни рани се отвориха…Почнах наново с билките, но тя си отиде, не можа да издържи сърцето, дойде му времето… Но всичките рани от изгаряне се повлияха от Златния корен. Препоръчвам на невролозите, като има болни с такива рани да им дават от това лекарство и така раните няма да се влошават.
А преди години имаше в Търново един човек, който гледаше майка си, на 92 години беше жената. Той ми е споделял, че й дава много от Златната формула. Каза, че кожата й станала като на момиче и без никакви рани.
Билката за Идеална фигура е всъщност комбинация, която подобрява обмяната на веществата. Работното заглавие беше „Животворна вода”. Излишната мастна тъкан редуцира мускулатурата и по този начин се създава възможност за недобро хранене на клетката. Храносмилателния процес се повтаря вътре в клетката. От тънките черва кръвта взима това, което е останало от разграждането на въглехидратите, белтъчините и мазнините и го пренася до всяка клетка. Вътре този процес се повтаря, за да може клетката да си вземе каквото й трябва. Съответно венозната кръв извежда продукта на обмяната. Ако клетката е омазнена, вътрешната течна среда е по-гъста, няма добро хранене, няма добро изхвърляне на продуктите на обмяната. Затова клетката трябва да се чисти и това лесно става чрез тази „животворна вода”, която сега се нарича Царска билка за Идеална фигура.
… Зная, че много често при теб идват хора с онкологични заболявания. Успяваш ли да им помогнеш?
Една жена от Хасково дойде веднаж с аденом на главния мозък. Той като се разраства става като след инсулт – има проблем с движенията, болните се парализират. Толкова е била зле, че я пращат във Франция да я оперират. Отварят черепа, там не може да се прави обширна резекция. Целта на хирургическата намеса е да изрежат колкото може около тумора. Обаче туморът е нещо като паяжина, да кажем, нарича се рак, но има бледа прилика с морските раци, това е като една паяжина и те изрязват част от челната част на мозъка. Всъщност са направили 6 операции и той постоянно нараствал и вече се бяха отказали. Тогава се обади една позната от там – така и така, не може ли да й помогнем с тия Царски билки. А преди това, през 2000-та година, когато ги показахме за първи път на пловдивския панаир, още първия ден дойде един, така стегнат мъж представи се като морски капитан- жена ми болна от рак, иска да се хвърли в морето – може ли това да помогне. Викам може- 50 бурканчета взимай цял кашон да почва да пие по 4 супени лъжици. Човекът си тръгва за Варна, след три дена дойде и вика –нямаш представа какъв ефект, а те се редуват с двамата сина да я пазят да не се хвърли в морето. И жената от Хасково се оправи- пие всеки ден тая Златна формула. Жив пример си е тя, но не спира вече 10 години. Тя е потвърждение на факта, че на тези хора, които са се разболели, нещо им липсва в храната и трябва да се набави от билката. Тука нарочно държа тоя имел, от дясната страна е дъб, това е плода му, птиците изяждат това, другото не го ядат и семето се залепва някъде, където пробива, виж как се е вкопчило в дъба. Почва да тегли соковете и израства като дъба. Другият имел от бор, плода е бял – две еднакви растения, хранени различно, виждаш, че изглеждат различно. Колко важна е храната…
Преди две години бях в Украйна, тамошният водещ онколог от 30 години лекува рак с имел от дъб. Аз знаех от баба Ванга, че имелът от бор сваля кръвното налягане и го използвам успешно. Има го много в петричкия край, после го открих и във Велинград. Също и в село Гостен – това е пътят за Добринище, има мост, параклис и три дъба – там е .
Определил съм си много дървета да ги „смеся” с имел, примерно брезата, защото брезовата гъба се използва за лечение на рака. Няма имел от бреза, ще чакам две години дали ще стане. Мисля, че на паразита трябва да се противодейства с паразит – клин клин избива. Това е простичко и всички не го вярват…
С какво е толкова интересен имелът?
Интересен е много. Той съдържа хлорофил, но няма коренова система, с която да черпи от земята сокове, минерали и т.н. Хлорофила растението го синтезира, не е пълен паразит, а е полупаразит. Пълен паразит е, например, горската майка, има такова едно растение. Срещнеш ли го, ще намериш злато – така се казва, ама аз колко съм срещал досега….пък златото още го няма….
Имелът паразитира върху храсти и дървета. Разпространяват го птиците, като се хранят с плодовете му. Първата година семето пробива епидермиса, вкопчва се, израства, цъфти, плодове дава… и така…по същия начин ракът се развива у човека – абсолютно по същия начин. Свободните кислородни радикали, които се отделят при дишането – това, с което съществуваме, това ни убива – кислородът. Те се движат по кръвта и ако се допрат до клетъчната стена я пробиват, а пък други, които са радиоактивни или химически, вършат същата работа – пушачите имат най много свободни кислородни радикали. 85 процента на случаите на рак се дължат на пушене, поради пробива на клетките.
Има описани много случаи на спонтанна регресия при болни от рак. Те са били изучени подробно от проф. Райчев – един от най добрите специалисти според мен в тази област и конкретно по установяване каква е тъканта на рака.За съжаление човекът е починал, аз много исках да говоря с него, той не е оставил данни, но мисля, че ако се подаде необходимото на организма, човекът се мобилизира. Природният закон говори за действие и противодействие…
Дойде веднаж един мъж с рак на простатата – ако пийна сок от алое от тебе направен, вика, ще се оправя….
Ракът на простатата поразява около 18 процента от мъжете. Казвам, до два дена ще имаш алое от високите плата на Мексико- това е родината на алоето. Аз съм убеден, че билката трябва да е оттам, където е посадена от Бога. Вдигам телефона, имам една позната на летището, тя страда от една кандидоза и аз каквото прочета ново веднага й казвам и тя по пилотите го поръчва. Обаждам й се аз, викам, Емилия, до два дена можем ли да намерим от високите плата на Мексико екстракт от алое…
Оня не вярва. Тя се обажда в Гватемала на представител на Балкан, оня веднага от Мексико праща и дойде жената след два дена носи и аз веднага в София. Занесох му го…
Има ли и други билки, които помагат срещу рака?
Цяла една група билки имат определено противотуморно действие, като например зимзелен винка хербацея е латинското – сини цветове. Неговите алкалоиди спират делението на вътреклетъчното ядро. Друго такова растение расте в горите на Амазонка и от кората му се прави едно лекарство, което се прилага в химиотерапията. Това са такива растения, които действат като отровители, така да го наречем. Друга подобна билка е самакитката. Има растения, които укрепват имунната система. Тя трябва брилянтно да си върши работата, защото ние постоянно се разболяваме и оздравяваме, благодарение на собствената ни защита. В това отношение Златният корен е на върха и може да се пие неограничено време без пристрастяване и психологическа зависимост. Тук много помагат жен-шена, байкалският шлемник, гъбите рейши и други, които от хилядолетия се прилагат за това-всички те внасят градивни елементи. За мен човешкото тяло е най-добрият лекар, то знае точно какво го боли и къде. Никоя апаратура не може да постигне това. То винаги дава сигнали, но те трудно се улавят в забързаното време. Сега медицината разчита на апарати и никой не гледа болния, душата му как е, такива работи няма… Освен това човешкото тяло е и най-добрият аптекар, защото от хранителните продукти си приготвя хомеопатични лекарства и ги изпраща където е необходимо, без да причинява отравяне, което е характерно за химическите вещества.
Цена: 12.00 лв
Плати книгата чрез някой от посочените начини и ми изпрати имейл за извършено плащане на този имейл:
marijanna@abv.bg
Банкова сметка:
OBB
BG06UBBS81551004568691
Център за самоусъвършенстване „Моята сила”
в основание – избраното от Вас обучение, книга, или консултация и Вашето име
Ако сте на гише на Easy Pay, необходимо е да кажете, че желаете захранване на микросметка номер:
КИН-8286129665, не забравяйте да запишете своето име.
Може да използвате и Pay Pal на имейл marijanna@abv.bg
МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИТЕ С КАРТА ПО ТОЗИ ЛИНК
За информация
GSM: 0878 558810, 0884 740734
Споделете чрез бутончето, за да се възползват повече хора!
бутон за сайт