Констелацията (от constellation – „съзвездие“) представлява съвременен групов терапевтичен метод, формулиран от немския психиатър Берт Хелингер. Той се вдъхновява и заимства идеи и практики от психоанализата, гешталт-терапията, НЛП, транзакционния анализ, фамилната терапия и др.

Според Хелингер човекът не е самостоятелен индивид, изолиран от семейството, напротив – всички сме дълбоко свързани с предците си и сме част от по-голяма система, съзвездие, семейна душа. В нея влизат и хора, които могат и да не са от фамилията ни, но да са изиграли ключова роля в собствения ни живот или в този на някого от семейството ни.

В семейните констелации работят няколко общочовешки екзистенциални закона като – първо, законът за принадлежността, който ни напомня да не изключваме никого от системата или семейството, дори да ни е срам от него или да се опитваме да го забравим – на всеки се полага определено място и всички са с еднакви права да бъдат включени, независимо кога са се появили и какво са сторили в живота ни; второ, законът за йерархията или реда – всеки от нас е уникален и има специално място в съществуването, което не може да бъде заемано от никой друг; трето, законът за равновесието или баланса – всички сме изцяло отговорни за това, което правим.

Хелингер твърди, че на лично ниво хората осъзнават нуждата да намерят компенсация за нещо, което им се е случило – да отвърнем на услугата с услуга или да потърсим възмездие за причинена рана. И още – ако член от семейството от дадено поколение причини или стане жертва на несправедливост, то тази несправедливост бива компенсирана чрез действията на човек от следващо поколение на същото семейство.

Обикновено констелациите протичат по следния начин – група от хора се събират в помещение за няколко часа, всеки един от тях ще сподели проблема, по който иска да работи. След като го определи – а спектърът е почти безкраен: от зависимост към алкохол и цигари до неразбирателство с родители или неуспешна професионална реализация, даденият човек се отдръпва.

Останалите хора в групата влизат в ролята на членовете на семейството му като актьори, а някой играе дори и самия него. Той остава страничен наблюдател, който получава привилегията да наблюдава собствения си живот отстрани.

След като броят на участниците става десет, сядаме в кръг и всеки се представя, споделяйки върху какъв проблем иска да работи. Пръв е Димитър (35 г.), който е тук, защото не може да се реализира професионално.

„Работя в голяма организация, в която не ме оценяват, не получавам достатъчно голямо възнаграждение и отдавна искам да напусна, но не мога да се реша.“ Митко споделя още, че е добър професионалист и често се захваща с нови странични проекти, които обаче никога не довършва докрай.

Росица (констелаторът) започва да го разпитва за подробности, свързани с родителите му, баба му и дядо му и съвсем неочаквано се оказва, че последният е от Македония, където е имал друга жена, загинала по време на война.

Той самият едва не умрял на бойното поле, отписан от другарите си, но медицинска сестра случайно забелязала, че диша, и спасява живота му.

Констелаторката подканя Митко да избере кой от нас ще играе ролята на споменатите членове на семейството и на него самия. Оказва се, че аз ще съм сестрата. Изправяме се и той ни разполага в стаята според начина, по който чувства моментно разположение.

Росица обяснява: „Ролята на констелатора е по-скоро посредническа, аз няма да се меся – вие, представителите, трябва да се ръководите според това, което чувствате.

„Идеята на основателя на терапията Хелингер е, че съществува т.нар. колективна семейна съвест, това, което Карл Юнг определя като „колективното несъзнавано“. Очаква се ние, участниците в разиграваната ситуация, да действаме по интуиция или да бъдем ръководени от въпросната колективна семейна съвест.

Затова и Росица ни разпитва как се чувстваме на местата, на които Митко ни е разположил и дали бихме били по-добре някъде другаде. След което ни преподрежда. Следват редица диалози и за всички става ясно, че 35-годишният мъж се идентифицира с дядо си.

„Това често се случва – от обич към някого от предците ни подсъзнателно се идентифицираме с него и заживяваме неговия живот, и съответно вземаме и неговите проблеми, които могат да нямат никакво отношение към днешната реалност“, обяснява констелаторката.

В случая Димитър преживява отново и отново нежеланието на дядо си да се върне към живота, все едно би умрял заедно с първата си съпруга заради силната си любов към нея. Предполага се, че след като види каква е ситуацията отстрани и категорично заяви желанието си да живее собствения си живот, той ще промени отношението към собствения си успех и ще стане по-решителен.

Едно от правилата на семейната констелация е човек да работи само върху собствените си проблеми, единственото изключение е за деца до юношеска възраст – вместо тях констелации могат да правят някои от родителите им. Днес Валя (40 г.) работи за сина си Криси, който страда от хронична ангина.

Тя смята, че болестта се дължи на някакъв емоционален проблем. Друг вид от днешните казуси е този на 31-годишната Мила, която има усещането, че е загубила страстта си към живота, и рядко се вълнува от каквото и да е. „Имах други проблеми, особено във взаимоотношенията си с майка ми и баща ми, във връзката ми, но от три месеца всяка седмица посещавам констелации и съм изчистила много от неразбирателствата си.

Понякога ефектът е видим веднага, на следващия ден“, споделя по-късно тя. „По принцип за един проблем се прави констелация веднъж. В края на терапията стигаме до по-добро разрешение на дадена ситуация и тя започва да се активира, може да отнеме и ден, а може и две години, за да се види резултатът“, допълва Росица. Мила споделя, че е ходила и на традиционен психотерапевтичен сеанс, но напредъкът й се е струвал много по-бавен, макар и да е забелязала такъв.

„Другите техники, които са ми познати, изискват повече време и постоянство, а чрез констелациите стигаш да същинския проблем по-бързо“ – думите на Мила потвърждава и Йоана, която също смята, че има огромна разлика между други терапии, през които е минала. Днес работим и по нейния проблем, първоначално формулиран от нея като „не мога да намеря работата, която да върша с желание, истинската реализация в живота си“, но в процеса на терапията се оказа, че същинският й проблем е страхът й от провал.

Росица разказва: „Тук, на констелация идваше момче със страхова невроза, която е лекувал в продължение на седем години посредством различни терапии, но без особен успех. След един сеанс той се промени чувствително, дори на същия ден стана по-общителен и не толкова нападателен.“

Източник: https://www.capital.bg