Кажи „Сбогом” на извиненията и „Здравей” на истинския си живот

Марияна Анастасова — Mon, 25 Apr 2016 20:01:50 +0000

По книгата на Уейн Дайър
„Сбогом, извинения!“.

Преди около 2500 години Лао Дзъ говори за четири основни добродетели и отбелязва, че когато ги практикуваме като начин на живот, ще узнаем и ще постигнем истината за Вселената. Тези четири добродетели не представляват външни догми, а са част от нашата изначална природа – като ги практикуваме, ние отново се настройваме според Източника и се свързваме със силата и енергията, която Той предлага.

Първа основна добродетел: Почит към всичко живо

Тази добродетел е номер едно, защото е ключът към смаляване на егото. Източникът на битие е Източник на всичко съществуващо, включително нашата планета и нашата Вселена, той не твори неща, които не почита. Тъй като Дао или Бог твори и позволява, защо той би създал нещо, различно от Него, или нещо, което презира?

За тази цел първата основна добродетел се проявява във всекидневния ви живот като безусловна любов и уважение към всички същества в творението. Това включва полагането на съзнателно усилие да обичате и уважавате себе си, както и премахването на всяко съдене и критика, породени от вирусиje на ума. Разберете, че сте парченце от Бога, и тъй като трябва да сте като това, от което сте произлезли, трябва да бъдете обичащи, ценни и богоподобни. Утвърждавайте това колкото е възможно по-често, защото когато гледате на себе си по любящ начин, няма да имате нищо друго освен любов, която ще разпростирате навън. И колкото повече обичате другите, толкова по-малко ще се нуждаете от старите модели на извинения и особено свързаните с обвинения. Извиненията възникват от старото убеждение, че Вселената и нейните обитатели не са създадени за вас. Представата, че те са препятствия – пречат ви да живеете на най-високото ви ниво на успех, щастие и здраве – се основава на неавтентична предпоставка.

Като възприемате първата основна добродетел, вие започвате да гледате на другите като на готови да ви помогнат за осъществяването на вашия човешки потенциал. Колкото повече почитате себе си и всички Живи същества, толкова повече виждате, че всеки и всичко са готови да ви помогнат, без да ви пречат по пътя към най-висш живот.

Както Патанджали го е казал преди хиляди години: „Когато упорствате във въздържането от мисли за вреда, насочени към другите, всички живи същества ще престанат да изпитват враждебност във ваше присъствие“.

Ключът е да бъдете упорити и да не отстъпвате никога от първата основна добродетел.

Втора основна добродетел: Естествена искреност

Тази добродетел се проявява като честност, простота и вярност и се резюмира от популярното напомняне да бъдеш верен на себе си. Използването на извинения, за да обясните защо животът ви не е такъв, какъвто предпочитате, означава, че не сте верни на себе си – когато сте напълно честни и искрени, извиненията дори не влизат в картината.

Втората добродетел включва живот, който отразява избори, произхождащи от уважението и привързаността към вашата собствена природа. Ралф Уолдо Емърсън описва колко е важна искреността в едно есе от 1841 г., озаглавено „Над душата“:

„Отнасяйте се така откровено с мъжете и жените, че да ги принуждавате към най-голяма искреност и да разрушавате всяка надежда да се държат повърхностно с вас. Това е най-големият комплимент, който можете да направите.“

Както великият хуманист Алберт Швайцер отбелязва: „Искреността е основата на духовния живот“.

Сприятелете се с истината. Бъдете искрени и честни във всичко, което казвате и вършите. Ако това се окаже предизвикателство за вас, отделете миг-два, за да утвърдите: вече не ми е нужно да бъда неискрен или нечестен. Това е кой съм аз и това е как се чувствам.

Отсега нататък, когато се ангажирате с нещо, правете всичко възможно да живеете на обещаното от вас ниво. Помнете, че когато живеете от гледната точка на вашата най-истинна природа, вие се свързвате с Източника. И, както казва Швайцер, това е самата основа на духовния живот. Ако сте напълно честни със себе си и с другите, саморазрушителните навици вече не се проявяват.

Когато познавате себе си и вярвате на себе си, вие познавате и вярвате на Божественото, което ви е създало. Това означава, че ако искате да живеете в планините или край океана, така да бъде – знаете, че призванието на вашата душа е да живеете в хармония с вашата истинска природа. Ако обичате да ваете и никой не би разбира, така да бъде. Ако искате да станете триатлонист, балетист, хокеист или акробат, така да бъде. Ако живеете с честност, искреност и вярност към призванието на вашия дух, никога няма да имате повод да използвате извинения. Това е смисълът на втората основна добродетел, предложена от Лао Дзъ, един могъщ инструмент, който можете да използвате, докато разчиствате пътя си през парадигмата на Сбогом, извинения!.

Трета основна добродетел: Любезност

Тази добродетел олицетворява една от моите най-любими и най-често използвани максими: „Когато разполагате с избора да бъдете прави или любезни, винаги избирайте любезността.“

Много от вашите стари мисловни навици и съпровождащите ги извинения произхождат от нуждата да бъдете прави, а другите – да грешат. Когато практикувате третата добродетел, премахвате конфликтите, водещи до потребността да обяснявате защо сте прави. Тази добродетел се проявява като благост, загриженост за другите и чувствителност към духовната истина.

Любезността означава, че вече не изпитвате вдъхновеното от егото желание да доминирате или да контролирате другите, което пък ви позволява да навлезете в ритъм с Вселената. Вие си сътрудничите с нея, подобно на сърфиста, който язди вълните, вместо да се опитва да ги надвие.

Препоръчвам ви да се вгледате много внимателно във вашите отношения с другите и да откриете каква голяма част от енергията ви е насочена към доминиране и контролиране, а не към приемане и позволяване.

Докато развивате тази добродетел, местоимението „аз“ престава да бъде център на вашето общуване. Вместо да настоявате: „Аз съм ти казвал толкова пъти как да се справяш с тези грубияни“, по-скоро ще кажете: „Ти наистина имаше труден ден. Има ли нещо, което мога да направя, за да ти помогна?“

Започването на изречението с „аз“ предполага потребност от контрол; започването на изречението с „ти“ изразява любезност и загриженост за другия.

Колкото повече любезност и чувствителност разпръсквате, за да обхванете всеки човек в живота ви, толкова по-малко вероятно е да обвинявате другите, че не живеят според вашите очаквания. Третата добродетел означава да приемате живота и хората такива, каквито са, вместо да настоявате да бъдат като вас.

Ако живеете по този начин, обвиненията изчезват и вие се наслаждавате на умиротворен свят – не защото светът се е променил, а защото вие сте усвоили третата основна добродетел.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДА ВЗЕМЕТЕ!

Четвърта основна добродетел: Подпомагане

Тази добродетел се проявява в живота ви, като служене на другите, без очаквания за награда.

Когато разширявате себе си в духа на даване, помагане и любов, вие действате така, както действа Бог.

Вгледайте се внимателно в многобройните извинения, които са доминирали в живота ви – ще видите, че всички те са фокусирани върху егото: Аз не мога да направя това. Аз съм твърде зает или твърде уплашен. Аз не съм ценен. Никой няма да ми помогне. Аз съм твърде стар. Аз съм твърде уморен. Всичко е аз, аз, аз.

Сега си представете, че измествате вниманието от себе си и питате Вселенския ум: Как мога да служа? Когато направите това, вие изпращате посланието: Аз не мисля за себе си и за това какво мога или не мога да имам. Вниманието ви е насочено към това някой друг да се почувства по-добре.

Когато подпомагате другите, вие автоматично отстранявате егото от картината. А без его преминавате от изключването на Бога към по-голямо богоподобие. Когато мислите и действате по този начин, нуждата от извинения изчезва.

Практикувайте даване и служене, без да очаквате награда (или дори благодарност) – нека наградата ви бъде духовната реализация. Това има предвид Халил Джубран когато пише в „Пророкът“: „Има такива, които дават с радост, и тази радост е тяхната награда.“.

Най-голямата радост идва от даването и служенето, затова заменете вашия навик да се фокусирате изключително върху себе си и върху това какво има за вас.

Когато извършите промяната към подкрепа на другите, без да очаквате нещо в замяна, ще мислите по-малко за това, което искате, и ще откриете уют и радост в акта на даване и служене. Толкова е просто: липсата на фокус върху себе си е равна на липса на извинения.

* * *

Четирите основни добродетели са пътна карта към простата истина на Вселената. Помнете какво казва Лао Дзъ петстотин години преди раждането на Христос: „Тези четири добродетели не са външни догми, а част от изначалната ви природа“.

Да почитате всичко живо, да живеете с естествена искреност, да бъдете любезни и в услуга на другите означава да сте като енергийното поле, от което произхождате.

Източник:http://adyulgerov.blogspot.bg/

Споделете статията, ако ви е харесала, за да стигне до повече хора!

споделяне на връзка