В началото бе Словото... | Марияна Анастасова

19
апр 15
0

В началото бе Словото

„В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО…”

И след него се появиха всички други неща… Или се появиха ЗАРАДИ него, по-скоро. Думите, които произнасяме, мислите, които мислим и действията, които извършваме са трите начина, по които творим своята реалност. Има и четвърти, познат само на малцина и това е Пътят на Просветлението. За повечето от нас остават възможностите на споменатите три „магически пръчици”, с които идваме оборудвани на този свят и те са пълното ни бойно снаряжение.

„Използвай своите думи за три неща – да благодариш, да благославяш и лекуваш!” –

гласи една древна мъдрост. Вместо това, нашите думи нараняват, обиждат и дори убиват. Всеки път, когато отворим уста, за да кажем нещо, ние опъваме невидима тетива, която само след миг ще изстреля една напоена с омраза, безразличие или любов стрела, насочена към някого или нещо от нашето обкръжение.

Ако винаги си давахме сметка за мощната сила, която притежаваме чрез думите, едва ли щяхме толкова безотговорно да изричаме обидни, унизителни и обезценяващи нас и другите хора, слова.

Има думи, които увреждат и такива, които лекуват. Една и съща дума дори може да има две, напълно противоположни въздействия, в зависимост от смисъла, който влагаме в нея. Думите, които отправят покана към тялото да натрупва телесна маса на определени места, обикновено произнасяме също толкова несъзнателно,колкото и много други, които всъщност отправят най-силните команди към тялото.

Има думи – ключове и думи – бутони, които изричаме механично, но те стартират или поддържат определени процес, поведение или навик.

Изразът „До гуша ми дойде” е типичен пример за психосоматичния характер на езика и ако не искате да пострада в един момент щитовидната жлеза, по-добре не го произнасяйте повече. Същият този израз има още едно въздействие и то е покана към тялото да се натъпче „до гуша”.

Всяко твърдение, което изразяваме с думи, се стреми към своята реализация по един естествен механизъм, заложен във всеки от нас. Той, разбира се, е заложен със съвсем друга цел, а именно –

„Използвай своите думи за три неща – да благодариш, да благославяш и лекуваш!”,

но когато негативният изказ вземе превес, този механизъм ще подейства също толкова ефикасно. Физическата материя винаги ще последва ума.

Думите на безпокойство и тревога са друг „бутон”, който блокира обмени процеси на физическо ниво и тялото ги разбира като задача „запасявай се, защото сме притеснени от нещо.” И тъй като основните притеснения още от зората на човешкото съществуване са били свързани с оцеляването и ще има ли или не храна, по този дълбоко закодиран в предците мисловен модел, пренесен до днес в общата информационна банка на човечеството, и днес подсъзнанието разбира тази заплаха, така, както и преди хилядолетия.

И се запасява, разбира се, натрупвайки където може хранителните запаси. То е разчело нашето безпокойство като сигнал, че настъпват тежки времена и ще трябва да се оцелява…

Страхът е друг искрящо червен бутон и по скалата на емоциите държи първо място в процеса на ескалиране на глада за храна… и за любов…

Споделете статията, за да се възползват повече хора!

бутон за сайт

Вижте още:

СТАТИИ