Изкуството да мислиш с благодарност

  • 0
10897043_10203544347030281_7991152323939611051_n

Изкуството да мислиш с благодарност

Tags : 

Да, чували сте го. Благодарността е най-мощната енергия. Благодарността е най-голямата сила във Вселената. Благодарността е онова, което може да ви издигне над житейските неприятности и да започнете да привличате към себе си обстоятелства от съвсем различен характер.

Всички духовни учения говорят за силата на благодарността, за силата на това да бъдеш признателен и да живееш с чувството, че притежаваш най-големия дар на света – твоя собствен живот. Чували сме го многократно, чели сме го още повече пъти, разбираме го с ума и със сърцето си дори, но въпреки това ни е много трудно да го спазваме постоянно.

Много ни е трудно да бъдем благодарни, ако се намираме в неприятна ситуация, ако се е случило нещо, което ние окачествяваме като провал, неуспех или разрив. Казваме си: За какво да бъда благодарен, след като толкова много неща ми се изсипват на главата, едно от друго по-лоши.

Лесно е да бъдем благодарни в щастливи мигове от нашия живот, тогава, когато нещата „вървят по план”, когато сме радостни, обичани, щастливи, живеем в изобилие и благоденствие. Но когато се намираме в друга ситуация, тогава наистина е доста трудно да убедим себе си, че е необходимо да изразяваме благодарност. Именно затова ние се нуждаем от едно по-задълбочено разбиране за благодарността.

Нужно е на първо място да се научим да излизаме от конкретиката на определени обстоятелства или събития. Да разберем, че конкретиката е проявление на физическия свят, съответно, проявление на нашето его и на физическата реалност като такава. Там, където в действителност оперира нашето Висше Аз и нашия Дух, там конкретика не съществува. Там има идеи, понятия и намерения.

И така, когато се намираме в трудна ситуация, първото, което е необходимо да направим, е да разберем, че тази конкретна ситуация е създадена от нашия ум, като един вид отражение на нещо, разиграло се в един предишен момент, колкото и условно казано да е това, тъй като знаем, че „предишните” и „следващите” моменти съществуват като понятия единствено за наше улеснение. Всичко се случва тук и сега и именно поради тази благословия, ние имаме възможност във всеки един миг да предприемем ново поведение, реакция или мисъл.

Нужно е да разберем, че щом виждаме нещо в неговите конкретни очертания, то това е само отражение. Отраженията притежават конкретни очертания, за разлика от образите. Образите съществуват като идеи, мисли и намерения. И когато осъзнаем това, то ние можем да благодарим наистина за съответното отражение, разбирайки, че като всяко едно отражение, то ни показва просто на какъв етап от своя живот се намираме и какво в момента сътворяваме с начина, по който мислим, говорим и се чувстваме.

И ако вие преживявате нещо негативно, т.е. имате си работа с отражение, което е болезнено, кара ви да страдате или да съжалявате за нещо, то гледайте на това като на един сигнал, че онова, което сътворявате в момента в света на образите със своите мисли, намерения и думи, не е това, което бихте искали да преживявате като ситуация и житейски опит.

И именно тук ролята на благодарността е незаменима. Когато ние се научим да бъдем благодарни за всички отражения (ситуации), които под една или друга форма се предлагат на нашето внимание, то ние повишаваме своята способност да създаваме образи, които съответно биха донесли съвсем друг тип отражения в нашия живот.

Втората стъпка, или второто осъзнаване, което можете да направите, когато сте в една такава ситуация, е да проумеете, че благодарността, сама по себе си, като състояние, носи изключително висока вибрация.

И ако вие се намирате в трудна ситуация, от жизнено важно значение за вас е да търсите начини, средства и методи, всичко, за което може да се „закачите”, за да повдигнете честотата на вашата собствена вибрация. Да се свържете с такъв генератор на високочестотни импулси, какъвто е благодарността, означава да започнете да привличате във вашия живот „неща” от различен порядък.

И третото нещо, което може да направите по пътя към овладяването на изкуството да мислите с благодарност, това е, когато сте в трудна ситуация, да си спомните нещо, което ви е накарало да се чувствате щастливи. Може да е случка, може да е обстоятелство, може да е някакво взаимоотношение, може да е всичко. И когато си го спомните, да се опитате да го преживеете отново, да го „видите” ясно с всички негови подробности – допир, мирис, звуци, аромати, всичко онова, което може да извикате в съзнанието си. Колкото по-живо си спомните тази ситуация, в която сте били много щастливи, толкова по-добре. После се опитайте да я задържите в ума си, колкото можете повече време и да изразите благодарност за нея. Няма никакво значение, че тя се е случила преди време. Вие сте се чувствали щастлив, радостен, сърцето ви е пеело, било ви е леко, свободно, дишали сте с лекота. Когато извикате отново всички тези впечатления, които тогава сте имали, вие отново задействате една изключително високочестотна вибрация и можете с чиста съвест и много по-лесно да благодарите за това нещо. И дори можете да го правите, колкото пъти извикате в ума си тази ситуация.

Така се създава т.нар. от Дмитрий Верещагин „еталон на съзнанието“. В една от своите книги той говори за създаването именно на такъв „еталон на съзнанието“, т.е. припомняме си нещо много хубаво, щастливо за нас, запомняме, запечатваме, преживяваме го наново, радваме му се наново, чувстваме го с всяка наша клетка и по този начин ние се настройваме на една по-висока честота.

Изкуството да мислиш с благодарност е изкуство, което винаги си струва да усвоите, да започнете да го прилагате и да го превърнете във ваш съюзник, защото именно с негова помощ ще започнете да изграждате в себе всички онези неща, които искате да привлечете отвън. Защото именно такъв е „редът”. Най-напред ние създаваме „нещата” вътре в себе си, а после ги привличаме. И тъй като първата част на този процес, т.е. как ги създаваме вътре в себе си, е невидим, той много често остава скрит за нас. А втората част е вече видимата, когато ние забелязваме като отражения онова, което сме създали в нашето съзнание.

Изкуството да мислиш с благодарност можете да усвоите като използвате един практически трик, с който ще ви запозная.

Повечето хора разбират всички тези неща. Те знаят, усещат, че е необходимо да изразяваме благодарност, за да имаме в живота си разни хубави неща. Но просто, погълнати от ежедневието, от това, че техният ден е разграфен на часове и на минути от неговото начало до неговия край, мнозина просто не успяват да си осигуряват време, в което да изразяват благодарност. Ние въобще не се сещаме, просто забравяме. Сутринта го правим понякога. Аз лично познавам много хора, чийто ден започва с гореща благодарност към Бог, към Вселената за живота, за всички хубави неща в него, за семейството, дома, прекрасната работа, финансите и това наистина е чудесно.

Какво се случва по-нататък, обаче? Попадаме в една ежедневна въртележка, от която едва успяваме да се откачим за малко вечерта. И обикновено сме толкова уморени, че бързаме да легнем да си почиваме. И се оказва, че освен сутрешните ни моменти за този прекрасен ритуал на благодарността, като че ли през друго време ние не можем да го правим.

Има един много прост начин, който ви препоръчвам и който лично на мен много ми помага. Можем да си настроим алармата на нашия телефон да ни звъни, да кажем, на всеки час. Може да шофирате в момента, но да отделите една или две минутки да се огледате около себе си. Не е нужно да отивате някъде другаде или да предприемате някакви кой знае какви действия. Просто се огледайте наоколо и благодарете за това, което виждате.

„Благодаря за прекрасния път, по който шофирам, благодаря за красивото небе, благодаря за тези прекрасни облаци, които така подхранват сетивата ми, благодаря, че мога да видя толкова красиви неща около себе си и мога да ги почувствам. Благодаря за слънцето, което грее. Благодаря за лъчите, които усещам.”

Ако виждате някоя красива природна картина, може да благодарите за нея. Ако правите нещо друго, работите в офиса, заети сте с много сериозна задача, която в момента изисква вашата пълна отдаденост – попълвате разни документи, примерно, и в този миг алармата звънне. Веднага насочете ума си. Не е нужно да променяте това, което правите. Идеята е да работим с умовете си. Насочете ума си към това, което е най-близко до вас, най-елементарното.

„Благодаря, че имам такъв прекрасен компютър, бърз и ето сега си върша работата толкова успешно. Благодаря, че имам такава красива рокля, с която съм се облякла, и днес всички в офиса ме заглеждат, и ми казват, че изглеждам чудесно. Благодаря за тази програма, която е в компютъра ми, благодарение на която аз така ефикасно се справям.”

Мисля, че схванахте идеята. Разбирате ли, независимо от това с какво се занимаваме, ние винаги можем, насочвайки ума си, да изразим своята благодарност, да се свържем с тази висока енергия и така да привличаме в нашия живот онези хубави неща,които искаме.

Да се научим във всеки един миг да мислим с благодарност е изкуство, което веднъж овладяно, може да превърнете в инструмент за сътворяване на онова,което искате.

За това, как съзнателно да започнем да сътворяваме онова, което искаме да преживеем, на предстоящия семинар

ВЗЕМЕТЕ БЕЗПЛАТНО

www.poznanieto.net (3)Партньорска програмана Познанието

 

 

 

 

 

 

Споделете чрез бутончето, за да се възползват повече хора!

бутон за сайт


Leave a Reply

Абонирайте се, за да получавате новите статии на своя имейл!